Бам! Ето ме!

Да, знам… Е*ати тъпото заглавие… ??? Само,че точно това си помислих, когато ми хрумна да напиша нещо по темата, така че… Доживях и аз, Преслава Петрова Петрова, да огладнея, да сложа в блендера малко замразен спанак, един банан и кисело мляко, да си направя смути и докато го изпивам блендерчето да си се чисти само. Защо съм толкова въодушевена?! Знам, че имам супер якия блендер, който е мощен и с голяма вместимост, но всеки пък като си помисля да си направя нещо с него, на лицето ми избиват разни гримаси. ? Ако не знаеш за какво говоря когото и да попиташ ще ти каже, че доста често не всичко се смила, трябва да го отваряш на  няколко пъти, после да търкаш и да човъркаш покрай ножовете за там каквото е останало по уплътненията. По този начин единствено разни по-големи проекти от чаша смути могат да ме мотивират да се занимавам с това ? Днес обаче извадих някакъв късмет…
Между другото има още една причина да пиша статия в категория Хранене – страшно много съм гладна! Постоянно и за всичко! Причината за това е от една страна стресът – колкото и да съм щастлива от всичко случващото се, стресът си е стрес… 😀 И второ… покрай липсата на време (и сън) взех да си позволявам всякакви работи… Преди време бях изпаднала в другата крайност – анализ на всичко с етикет и тревоги какво ли има в това, дето е без етикет, и също не се чувствах добре. Тези дни имам по-малко продукти в хладилника (та нали тъкмо го преместиха :D), поради което като изляза си позволявам това – онова от сладките неща. Казват, че в чипсовете има разни гадости, които те карат да ти се яде още и още. Е… най-вероятно навсякъде ги има тези гадости 😀 Не ми се влиза в подробности. Мисълта ми е, че започнеш ли веднъж да си позволяваш малко повечко, от колкото по принцип си позволяваш (не бива да се лишаваш!) започва постоянно да ти се яде “нещо сладко”. Поне при мен е така. И то не просто “нещо сладко”, а ОНОВА сладко, от което бягаш.
В крайна сметка всичко е в нагласата и мотивацията. Това, за което говоря започва като приятното усещане, че можеш да си позволиш малко свобода и завършва като неприятно усещане, че те водят за носа.

Смятаме, че сме се провалили, ако се почувстваме по този начин, но в действителност това да разбереш, че си “прецакан” пак е нещо повече, от това да не знаеш, че си “прецакан”.

Как да излезеш от този омагьосан кръг? Започни нещо ново. Колкото и глуповато да звучи. Пробвай някакви рецепти, смени кафето или пък почни да пиеш чай всеки ден. Ако пък това означава да си накупиш разни фитнес матракуци, които никога няма да използваш – хубаво, направи го. Да кажем, че аз знам какво искам. Знам и какъв бюджет искам да похарча за това. Знам още че след време ще има ново двайсе… 😀 Чувството на удовлетворение в момента е от значение. Не е важно какво точно е и колко е “голямо” решението ти. Важното е, че е нещо ново, което те кара да се замисилиш какво приемаш и какво правиш всеки ден. И все пак… не трябва и прекалено много да се замисляш 😀 Без крайности, става ли?